Някои хора живеят с илюзията, че ограничената подкрепа за Украйна...
Владимит Путин би трябвало да се любува на този миг.
Руският президент освен съумя да провали Мюнхенската конференция по сигурността с новината за гибелта на главния си политически противник Алексей Навални ( " постепенно погубен " от своите пандизчии в Сибир, съгласно топ дипломата на Европейския съюз Жозеп Борел); той също по този начин означи добре своевременен триумф на бойното поле, когато през уикенда неговите войски най-сетне превзеха град Авдийвка в Източна Украйна след тактическо оттегляне на изтощените от муниции украински войски, които защитаваха града от 2014 година насам.
Според един от участниците в Мюнхен настроението на срещата на западния хайлайф в региона на сигурността и дипломацията - нормално опция да се показва единение и увереност сред извънредните приеми - е било тъмно. " Има чувство за неотложност, само че не и за деяние ", сподели Ян Техау, шеф за Германия на мозъчния концерн Eurasia Group. " Това е доста необичайно положение на нещата. "
Наистина, две години след пълномащабното навлизане на Путин в Украйна, обстановката в никакъв случай не е изглеждала по-опасна за Киев - и за неговите съседи по западната граница на Русия - от мрачните дни на февруари 2022 година, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предложи на украинския си сътрудник Володимир Зеленски еднопосочен билет за овакантяване на Украйна (Зеленски отказа), а огромна част от света допусна (погрешно), че Русия ще превземе страната.
Американските републиканци, следвайки заповедите на някогашния президент Доналд Тръмп, блокират доставките на оръжие за Украйна, подлагайки войските на " апетит за муниции " с незабавни и нездравословни последствия на бойното поле. Според наблюдаващи на бойното поле, откакто превзеха Бахмут и Авдийвка, съветските войски в този момент се пробват да наложат преимуществото си в направленията Маринка, Роботин, Кременна и Бахмут. Европейските водачи, макар че се трансфораха в главните материални поддръжници на Украйна, не съумяват да запълнят празнината във военните доставки, оставена от Съединени американски щати, и с помощта на Франция упорстват за наредбите на " Купувай европейско " макар неналичието на индустриален потенциал и отхвърлят да пазарят снаряди отвън блока.
Междувременно Путин, който към момента е на власт, макар напъните за налагане на наказания на режима му, ускорява акцията си за заплашване на Запада. В изявлението си с някогашния водещ на " Фокс нюз " Тъкър Карлсън съветският водач загатна Полша повече от десетина пъти, поставяйки членката на НАТО в границите на визията си за Велика Русия, а неговият вицепремиер стартира да насочва заплашителни думи към норвежкото управление на остров Шпицберген, намиращ се в Северния ледовит океан.
Със задълбочаващо се възприятие на отчаяние и примирие водачите на страните, които са най-изложени на съветския фланг, се приготвят за сюжети, които единствено преди 25 месеца в Берлин и Вашингтон щяха да бъдат осмивани като трескави фантазии на носталгиците по Студената война. Висш шведски чиновник по защитата сподели на сънародниците си през януари да се " приготвят душевен " за война, а министрите на защитата на Дания и Естония предизвестиха по-рано този месец, че Русия евентуално ще стартира да тества уговорката на НАТО по член 5 за групова сигурност през идващите пет години - т.е. ще нападна най-мощния боен съюз в света единствено с цел да " разбере ".
Служител на НАТО, който приказва пред POLITICO, съобщи, че преобладаващото мнение в алианса е, че Украйна " не е на път да се срине " и че " мрачното въодушевление е пресилено ". Някои наблюдаващи на бойното поле не са толкоз сигурни. " Това, което чуваме от фронта, е все по-тревожно ", съобщи през януари почитан европейски държавен чиновник. " Рискът от пробив [от страна на руснаците] е действителен. Ние не го одобряваме задоволително съществено ".
Може би е прекомерно рано да се каже, че Западът ще загуби войната в Украйна, само че става все по-ясно, че това е допустимо. Докато Киев и неговите съдружници обмислят ужасяващото меню от благоприятни условия за идната година - в това число нахлуване на всички фронтове от страна на съдружниците на Русия, Иран и Китай, за предизвикателство на Трета международна война - си коства да спрем за миг и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как Западът, със своите самолетоносачи и общ стопански отпечатък от близо 60 трилиона евро (колкото Китай, Иран и Русия взети заедно), отстъпи самодейността на една свиваща се постсъветска страна с Брутният вътрешен продукт на Испания и се оказа в отбранителна позиция, която трепери при идващото нахлуване от страна на Путин? И в случай че отблъскването на нашествието на Путин в Украйна не е същинската цел на Запада - каква е тя?
Възпиране капка по капка
Според дипломати, чиновници в региона на сигурността и специалисти от двете страни на Атлантическия океан, които разговаряха с POLITICO за тази публикация, отговорът на първия въпрос се крие частично във обстоятелството, че отговорът на Запада към Русия е бил, най-малко частично, подбуден от страха от нуклеарна борба, а не от самодейна тактика за подкрепяне на Украйна да отблъсне своите нашественици.
" Всичко стартира при започване на войната, когато [германският канцлер Олаф] Шолц и администрацията на [президента на Съединени американски щати Джо] Байдън се договориха за този еволюционен метод към въоръжаването на Украйна и санкционирането на Русия ", сподели един от висшите дипломати на Европейски Съюз при изискване за анонимност. " Някои държавни управления твърдяха: " Трябва да използваме цялата мощ на нашия възпиращ потенциал против Русия. Но аргументът, който чухме в отговор, беше: " Не, не желаеме да го вършим ".
" В администрацията на Байдън и в обкръжението на Шолц имаше боязън от опцията за нуклеарна борба ", продължава дипломатът. " Този боязън беше доста мощен първоначално. Той оформи реакцията на света ".
Според Текау и Едуард Хънтър Кристи, старши теоретичен помощник във Финландския институт по интернационалните връзки, вероятността съветският водач да е дефинирал някаква нуклеарна опасност непосредствено към Байдън и Шолц при започване на спора, плашейки ги с това, е огромна. " Знаем, че Путин е споделил на [бившия английски министър-председател] Борис Джонсън, че може да удари страната му в границите на пет минути ", споделя Хънтър Кристи. " Ако е направил това с Джонсън, изцяло допустимо е да е направил същото и с Байдън ". Техау прибавя: " Имаше сносно осведомени спекулации за директна [ядрена] опасност към Шолц, предупреждаваща го, че подобен удар може да се случи ".
Публичните полемики за съветски нуклеарен удар затихнаха след първите няколко месеца на войната, сменени от общоприетата мъдрост, че Путин няма да завоюва доста от удар с първа приложимост. Но има доказателства, които сочат, че страхът надалеч не е изнемощял като основание за Байдън, Шолц и техните помощници, а в действителност е оформил всеки аспект от метода им към Украйна, изключително във връзка с доставките на оръжейни системи.
" Тук има явна причинност ", споделя Хънтър Кристи. " Видяхме го при танковете. Видяхме го при самолетите. Видяхме го с ангажиментите за метода, по който може да се употребява HIMARS [ракетна артилерийска система]. Има натрапчиво внимание към детайлите, към ангажиментите по какъв начин тези оръжия могат да бъдат употребявани, макар че някои от съображенията са военно неуместни. Това, което прикрива тази вманиаченост, е страхът от предизвикателство на някакъв нарастващ отговор. Това е разбираемо - никой не желае нуклеарна война ".
Пример за това е дебатът, почнал в края на 2022 година, за заплахата от изпращане на западни танкове, а точно немския Leopard II и американския Abrams, в Украйна. През октомври същата година Волфганг Шмидт, един от най-близките съветници на Шолц и негов съидейник още от времето, когато беше кмет на Хамбург, излезе със замайващ набор от аргументи да не се изпращат танковете, в това число че а) Украйна не би могла да ги поддържа и б) че Железният кръст, изрисуван върху тях, ще бъде употребен по някакъв метод, с цел да се внуши, че Германия се е присъединила във войната, или нещо сходно.
Както се оказа, Берлин или Киев откриха съществуването на боята, страховете бяха преодолени и танковете бяха доставени. Но беше открит модел, при който Западът трудно разисква разумността на изпращането на оръжейна система в продължение на месеци, до момента в който някакъв спусък не избута Шолц и Байдън оттатък границата.
Повече от година по-късно Берлин и Вашингтон не престават да следват същия метод, единствено че в този момент дебатът е концентриран върху ракетите с отдалечен обхват, които биха помогнали на Украйна да прекъсне съветските линии за доставки, а точно създадените в Съединени американски щати ракети ATACMS и немските крилати ракети Taurus, както и върху опцията за потребление на замразените активи на Русия - към 300 милиарда евро се държат в западни страни - в помощ на Украйна. До хипотетичната гибел на Навални по време на разходка в сибирския му затвор Шолц настояваше за изпращане на ракети Taurus, които съгласно немски публични лица стрелят прекомерно надалеч и прекомерно тъкмо и заради това покачват риска от директни офанзиви на съветска територия, което от своя страна може да провокира ответни дейности от страна на Москва против Германия.
Преждевременната гибел на Навални - той беше на 47 години и изглеждаше здрав - наподобява е трансформирала сметките. Медиите в Германия и Съединени американски щати към този момент оповестяват, че Байдън и Шолц се готвят да предадат на Украйна ракети Taurus и ATACMS. Подобни диспути се водят и във връзка с потреблението на замразени съветски активи в помощ на Украйна - сега те се бавят заради опълчването на Германия и Белгия, наред с други страни от Европейски Съюз - и във връзка с закупуването на муниции за Украйна от страни отвън блока, на което се опълчват Франция, Гърция и Кипър.
Във всеки случай се излагат комплицирани причини, с цел да се потвърди заплахата, сложността или невъзможността на даден вид, с цел да бъдат отхвърлени и забравени, когато нова провокация от страна на Русия " оправдае " спомагателната стъпка. " Това е моделът от първия ден ", споделя втори посланик от Европейски Съюз. " Това е " не ", след това " не, само че " и по-късно " да ", когато натискът стане прекомерно огромен. Не се е трансформирало доста. "
" Някои хора живеят с илюзията, че лимитираната поддръжка за Украйна е задоволителна, с цел да държи Русия на разстояние и че обстановката не съставлява действителна заплаха за Европейски Съюз ", сподели Виржиниус Синкевичус, еврокомисар от Литва. " Но аз мисля, че това е безусловно неправилно. Самата война, както като филантропична злополука, по този начин и като проблем на сигурността, е извънредно проблематична за Европейски Съюз ".
Не толкоз динамичен дует
Освен страха, дипломатите и специалистите показаха динамичността сред Шолц и Байдън като движеща мощ зад преобладаващата тактика на Запада за инкрементализъм и ръководство на ескалацията, а не за фокусиране върху стратегическите резултати, в връзките с Украйна. Въпреки разликата във възрастта от 16 години, и двамата мъже доближиха политическа зрялост по време на Студената война и нейните необятно публикувани страхове от нуклеарен армагедон. И двамата са надълбоко привързани към ръководения от Съединени американски щати интернационален ред и отбраната на Европа от страна на НАТО. И двамата са левичари, които инстинктивно се отнасят с съмнение към въоръжената интервенция, а от позиция на темперамента са склонни да заобикалят риска и не се усещат удобно от геополитическите игри, настояват специалисти и дипломати.
" Знаем, че Байдън постоянно е бил идеологически съперник на концепцията за намеса и война - вижте безредното му евакуиране от Афганистан ", сподели първият посланик. " В този случай той прави всичко допустимо, с цел да не се стигне до борба с Русия. Америка в миналото беше мощна в стратегическата двоякост. Но Байдън направи всичко допустимо да телеграфира авансово ходовете си по време на целия този спор. В този смисъл той е намерил общо с канцлера Шолц, който също е внимателен по природа ".
Бивш крайноляв деятел, който на млади години е пътувал до Москва и се е издигнал в редиците на Германската социалдемократическа партия, известна с историческите си благосклонности към Русия, Шолц не е естествено конфигуриран да бъде ястреб на Русия. " Той измина голям път, само че никой не знае доколко това завещание [на почитание към Русия] към момента е с него ".
Експертите акцентираха и основната роля на съветниците, а точно съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан и съветниците на Шолц - Шмидт и Йенс Пльотнер, консултант по външната политика, при образуването на метода на техните шефове. Дипломатите и специалистите, с които бяха извършени съвещания за тази публикация, разказват Съливан като " високоинтелигентен ", " без изчерпателен опит в региона на националната сигурност ", " в последна сметка насочен към кариерата " и " с малко незадоволителна прочувствена просветеност ". Шмидт получава оценка " неразлъчен от Шолц ", " доста внимателен ", " по принцип ужасяващ от Русия ", " не толкоз огромен специалист по външна политика, колкото си мисли ". Пльотнер на собствен ред е разказан като " супер непосредствен поддръжник ", " другарски надъхан към Русия ", " неубеден в описа, че нападението над Украйна е нахлуване над всички нас ".
" Заедно тези двамата [Съливан и Шмидт] конструираха концепцията, че Русия в последна сметка ще бъде приземена и обезкуражена ", споделя Хънтър Кристи. " Това може и да избегна нуклеарната война, само че ни вкара в клопката сред два неоптимални изхода: по-голяма война с Русия или раздробяване на Украйна, което би било потрес, оскърбление и проява на слабостта на Запада ".
Ролята на другите водачи за образуването на западната политика не е за подценяване. Украинските източници са склонни да дефинират Обединеното кралство, както при някогашния министър председател Борис Джонсън, по този начин и при сегашния министър председател Риши Сунак, като правилен съдружник, който е оказал помощ да се преодолее сдържаността на Запада във връзка с доставката на избрани оръжия. Те приписват на изпълняващия длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте заслугата за нарушаването на табуто върху доставката на западни изтребители, защото сега Нидерландия се приготвя да достави 24 самолета F-16 на Украйна по някое време по-късно тази година, съгласно нидерландското министерство на защитата. Скандинавските, балтийските, централно- и източноевропейските страни, а точно Полша, печелят високи оценки от украинските публични лица за дълбочината на уговорката си за успеха на Украйна - образец за това е неотдавнашното решение на Дания да изпрати цялата си артилерия в Киев.
Френският президент Еманюел Макрон, който неотдавна подписа съглашение за защита с Украйна, получава по-смесени оценки. Макар да е окуражителен за това, че се е отказал от настояването си за разговор с Путин и е изпратил ракети с огромен обхват SCALP, настоящето му гледище за " пазаруване на европейско " му отвори порти за обвинявания, че води " цинична " политика, ориентирана повече към възобновяване на европейската отбранителна промишленост, в сравнение с към подкрепяне на Украйна на бойното поле.
И въпреки всичко в най-общ смисъл интервюираните се съгласиха, че Шолц, Байдън и техните помощници са тези, които дефинират общото движение. Тяхната нерешителност, инкрементализъм и боязън от нуклеарна ескалация дефинираха западната тактика, ориентирана най-вече към отбранителни ограничения, ръководство на ескалацията и отбягване на нуклеарна борба, като триумфът на Украйна на бойното поле против Русия беше второстепенно основание. Само че не всички са съгласни, че това е " тактика ".
" Няма никаква тактика ", споделя трети европейски посланик. " Нещата просто се случват. По-късно е елементарно да се каже, че е имало тактика, че всичко това е било част от проект. Но това в никакъв случай не е било по този начин ". Четвърти посланик се съгласи с това. " Има лозунги - " Колкото е належащо ", " Русия не може да победи " и други сходни. Но какво в действителност значи всичко това? Това са неща, които хората споделят. Важното е какво вършат те ".
Дългосрочно
След като през първите месеци на 2023 година западните водачи пропиляха опцията да снабдят украинските сили с въздушна мощност - основен фактор за неуспеха на контраофанзивата - в този момент те виждат, че ръцете им са все по-обвързани от политиката: Президентските избори в Съединени американски щати и Доналд Тръмп, от една страна; изборите за Европейски парламент и възходът на десните сили, водени от унгарския министър-председател Виктор Орбан, от друга. Критиците предизвестяват, че опцията Западът да помогне на Украйна да обърне хода на събитията, в случай че към този момент не е затворена, то се затваря.
Антиукраинската група MAGA, ръководена от Тръмп, с ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Майк Джонсън като основен камшик и републикански сенатор Дж. Д. Ванс като основен дипломат (който не откри време да се срещне със Зеленски, до момента в който беше в Мюнхен), наподобява, че скоро няма да даде зелена светлина на идващия пакет за финансиране на Украйна. Очаква се десните сили в Европа - от партията на Марин Льо Пен във Франция през италианския Матео Салвини до холандския популист Герт Вилдерс и унгарския Орбан - да засилят въздействието си след изборите през юни, като допустима жертва са спомагателни наказания и пакети за помощ за Украйна.
И въпреки всичко към момента има време и кошницата с благоприятни условия надалеч не е празна. Както сочат отчетите за ATACMS и Taurus, западните водачи към момента са в положение да доставят на Украйна оръжия, които да трансформират разпоредбите на играта, в случай че тласъкът е задоволително мощен (в този случай публични лица настояват, че доставките могат да бъдат оправдани с изпращането на Путин на " сигнал за Навални " след гибелта на опозиционния лидер). Но доставките не са дефинитивна договорка, а други благоприятни условия - в това число конфискация на съветски активи, облагане с налози на западните компании, които не престават да работят в Русия, или усилване на глобите против режима на Путин - остават на масата, забележими за всички, само че неизползвани. Дори и след убийството на Навални не се стигна до " момента на Марио Драги ", който да алармира за решимостта да се направи " каквото е належащо ", с цел да се помогне на Украйна да победи, добави Техау.
" Виждаме, че глобите, за които се споразумяхме - [на 21 февруари] приехме следващия кръг - не са задоволителни ", добави Синкевичюс. " Затова би трябвало да поправяме метода си в международен мащаб. "
Сдържаността подсказва, че зад смелите изявления за подкрепяне на Украйна " колкото е належащо ", различен неизречен дневен ред може би диктува дейностите на Запада. Когато бяха помолени да опишат оптималния излаз за Украйна през идната година, няколко европейски дипломати заговориха за " стабилизиране " на спора. Запитани какво би означавало това, дипломатите обявиха, че това би означавало да се подтикне Киев към започване на договаряния с Путин за заледяване на спора и опазване на актуалните териториални придобивки в подмяна на западни " гаранции за сигурност " (като тези, подписани неотдавна с Франция, Нидерландия и Обединеното кралство) и път към участие в Европейски Съюз.
Изпълняващият длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте, който е считан за евентуален претендент за идващ общоприет секретар на НАТО, загатна за тази визия " ден по-късно " по време на изявление на Мюнхенската конференция по сигурността. Макар да съобщи, че единствено Киев може да стартира мирни договаряния с Москва, той добави: " Но когато това се случи, ще би трябвало да седнем и със Съединени американски щати, в границите на НАТО [и] групово с руснаците, с цел да приказваме за бъдещите договорености за сигурност сред нас и руснаците ".
Дипломатите признават, че сходни договаряния са се проваляли в предишното и могат да завоюват на Путин време, с цел да се приготви за идната си атака. Но алтернативата - внезапно увеличение на западната финансова и военна помощ през 2024 година, което би разрешило на Украйна да нанесе съдбоносен удар против съветския завоевател - се посреща с още по-голям песимизъм в европейските посолства.
Друг, неизречен аспект на западния метод е, че някои фракции се надяват скоро след хипотетичното заледяване на войната да се върнат към нормалните си връзки с Русия. Това може да изясни дълбоката въздържаност, точно в Германия, да се конфискуват замразените съветски активи и да се изправи пред риска Москва да отвърне на удара, като си върне активи на стойност стотици милиарди евро, които към момента се държат от европейски компании в Русия. Това съответствува и с репортаж в немския вестник Welt (подобно на POLITICO, член на Axel Springer), в който се твърди, че Шолц се е противопоставил на назначението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за идващ общоприет секретар на НАТО, защото тя е " прекомерно сериозна към Москва, което може да се трансформира в минус в дълготраен проект ".
В речта си на Мюнхенската конференция Шолц загатна по какъв начин Западът тихомълком предефинира военните си цели в Украйна. Вместо да каже " Украйна ще победи " или " Русия би трябвало да напусне Украйна ", немският канцлер твърди, че не би трябвало да се разрешава на Путин да диктува изискванията на мира в Украйна. " Няма да има диктуван мир. Украйна няма да одобри това, както и ние ", цитира " Ройтерс " Шолц.
" Това сигурно е по-меко от " Украйна не може да загуби ", споделя Техау. " По създание то значи да се затвърди статуквото ".
Западът не се е отказал от Украйна. Но преобладаващият му фокус върху ръководството на риска разкрива желанието за преустановяване на спора и подписване на договорка с Путин, по опция по-скоро рано, в сравнение с късно. Въпросът, който витае над спора, е дали този метод ще предотврати злополуката - или ще докара до нещо по-лошо.
Никълъс Винокур, POLITICO. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Руският президент освен съумя да провали Мюнхенската конференция по сигурността с новината за гибелта на главния си политически противник Алексей Навални ( " постепенно погубен " от своите пандизчии в Сибир, съгласно топ дипломата на Европейския съюз Жозеп Борел); той също по този начин означи добре своевременен триумф на бойното поле, когато през уикенда неговите войски най-сетне превзеха град Авдийвка в Източна Украйна след тактическо оттегляне на изтощените от муниции украински войски, които защитаваха града от 2014 година насам.
Според един от участниците в Мюнхен настроението на срещата на западния хайлайф в региона на сигурността и дипломацията - нормално опция да се показва единение и увереност сред извънредните приеми - е било тъмно. " Има чувство за неотложност, само че не и за деяние ", сподели Ян Техау, шеф за Германия на мозъчния концерн Eurasia Group. " Това е доста необичайно положение на нещата. "
Наистина, две години след пълномащабното навлизане на Путин в Украйна, обстановката в никакъв случай не е изглеждала по-опасна за Киев - и за неговите съседи по западната граница на Русия - от мрачните дни на февруари 2022 година, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предложи на украинския си сътрудник Володимир Зеленски еднопосочен билет за овакантяване на Украйна (Зеленски отказа), а огромна част от света допусна (погрешно), че Русия ще превземе страната.
Американските републиканци, следвайки заповедите на някогашния президент Доналд Тръмп, блокират доставките на оръжие за Украйна, подлагайки войските на " апетит за муниции " с незабавни и нездравословни последствия на бойното поле. Според наблюдаващи на бойното поле, откакто превзеха Бахмут и Авдийвка, съветските войски в този момент се пробват да наложат преимуществото си в направленията Маринка, Роботин, Кременна и Бахмут. Европейските водачи, макар че се трансфораха в главните материални поддръжници на Украйна, не съумяват да запълнят празнината във военните доставки, оставена от Съединени американски щати, и с помощта на Франция упорстват за наредбите на " Купувай европейско " макар неналичието на индустриален потенциал и отхвърлят да пазарят снаряди отвън блока.
Междувременно Путин, който към момента е на власт, макар напъните за налагане на наказания на режима му, ускорява акцията си за заплашване на Запада. В изявлението си с някогашния водещ на " Фокс нюз " Тъкър Карлсън съветският водач загатна Полша повече от десетина пъти, поставяйки членката на НАТО в границите на визията си за Велика Русия, а неговият вицепремиер стартира да насочва заплашителни думи към норвежкото управление на остров Шпицберген, намиращ се в Северния ледовит океан.
Със задълбочаващо се възприятие на отчаяние и примирие водачите на страните, които са най-изложени на съветския фланг, се приготвят за сюжети, които единствено преди 25 месеца в Берлин и Вашингтон щяха да бъдат осмивани като трескави фантазии на носталгиците по Студената война. Висш шведски чиновник по защитата сподели на сънародниците си през януари да се " приготвят душевен " за война, а министрите на защитата на Дания и Естония предизвестиха по-рано този месец, че Русия евентуално ще стартира да тества уговорката на НАТО по член 5 за групова сигурност през идващите пет години - т.е. ще нападна най-мощния боен съюз в света единствено с цел да " разбере ".
Служител на НАТО, който приказва пред POLITICO, съобщи, че преобладаващото мнение в алианса е, че Украйна " не е на път да се срине " и че " мрачното въодушевление е пресилено ". Някои наблюдаващи на бойното поле не са толкоз сигурни. " Това, което чуваме от фронта, е все по-тревожно ", съобщи през януари почитан европейски държавен чиновник. " Рискът от пробив [от страна на руснаците] е действителен. Ние не го одобряваме задоволително съществено ".
Може би е прекомерно рано да се каже, че Западът ще загуби войната в Украйна, само че става все по-ясно, че това е допустимо. Докато Киев и неговите съдружници обмислят ужасяващото меню от благоприятни условия за идната година - в това число нахлуване на всички фронтове от страна на съдружниците на Русия, Иран и Китай, за предизвикателство на Трета международна война - си коства да спрем за миг и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как Западът, със своите самолетоносачи и общ стопански отпечатък от близо 60 трилиона евро (колкото Китай, Иран и Русия взети заедно), отстъпи самодейността на една свиваща се постсъветска страна с Брутният вътрешен продукт на Испания и се оказа в отбранителна позиция, която трепери при идващото нахлуване от страна на Путин? И в случай че отблъскването на нашествието на Путин в Украйна не е същинската цел на Запада - каква е тя?
Възпиране капка по капка
Според дипломати, чиновници в региона на сигурността и специалисти от двете страни на Атлантическия океан, които разговаряха с POLITICO за тази публикация, отговорът на първия въпрос се крие частично във обстоятелството, че отговорът на Запада към Русия е бил, най-малко частично, подбуден от страха от нуклеарна борба, а не от самодейна тактика за подкрепяне на Украйна да отблъсне своите нашественици.
" Всичко стартира при започване на войната, когато [германският канцлер Олаф] Шолц и администрацията на [президента на Съединени американски щати Джо] Байдън се договориха за този еволюционен метод към въоръжаването на Украйна и санкционирането на Русия ", сподели един от висшите дипломати на Европейски Съюз при изискване за анонимност. " Някои държавни управления твърдяха: " Трябва да използваме цялата мощ на нашия възпиращ потенциал против Русия. Но аргументът, който чухме в отговор, беше: " Не, не желаеме да го вършим ".
" В администрацията на Байдън и в обкръжението на Шолц имаше боязън от опцията за нуклеарна борба ", продължава дипломатът. " Този боязън беше доста мощен първоначално. Той оформи реакцията на света ".
Според Текау и Едуард Хънтър Кристи, старши теоретичен помощник във Финландския институт по интернационалните връзки, вероятността съветският водач да е дефинирал някаква нуклеарна опасност непосредствено към Байдън и Шолц при започване на спора, плашейки ги с това, е огромна. " Знаем, че Путин е споделил на [бившия английски министър-председател] Борис Джонсън, че може да удари страната му в границите на пет минути ", споделя Хънтър Кристи. " Ако е направил това с Джонсън, изцяло допустимо е да е направил същото и с Байдън ". Техау прибавя: " Имаше сносно осведомени спекулации за директна [ядрена] опасност към Шолц, предупреждаваща го, че подобен удар може да се случи ".
Публичните полемики за съветски нуклеарен удар затихнаха след първите няколко месеца на войната, сменени от общоприетата мъдрост, че Путин няма да завоюва доста от удар с първа приложимост. Но има доказателства, които сочат, че страхът надалеч не е изнемощял като основание за Байдън, Шолц и техните помощници, а в действителност е оформил всеки аспект от метода им към Украйна, изключително във връзка с доставките на оръжейни системи.
" Тук има явна причинност ", споделя Хънтър Кристи. " Видяхме го при танковете. Видяхме го при самолетите. Видяхме го с ангажиментите за метода, по който може да се употребява HIMARS [ракетна артилерийска система]. Има натрапчиво внимание към детайлите, към ангажиментите по какъв начин тези оръжия могат да бъдат употребявани, макар че някои от съображенията са военно неуместни. Това, което прикрива тази вманиаченост, е страхът от предизвикателство на някакъв нарастващ отговор. Това е разбираемо - никой не желае нуклеарна война ".
Пример за това е дебатът, почнал в края на 2022 година, за заплахата от изпращане на западни танкове, а точно немския Leopard II и американския Abrams, в Украйна. През октомври същата година Волфганг Шмидт, един от най-близките съветници на Шолц и негов съидейник още от времето, когато беше кмет на Хамбург, излезе със замайващ набор от аргументи да не се изпращат танковете, в това число че а) Украйна не би могла да ги поддържа и б) че Железният кръст, изрисуван върху тях, ще бъде употребен по някакъв метод, с цел да се внуши, че Германия се е присъединила във войната, или нещо сходно.
Както се оказа, Берлин или Киев откриха съществуването на боята, страховете бяха преодолени и танковете бяха доставени. Но беше открит модел, при който Западът трудно разисква разумността на изпращането на оръжейна система в продължение на месеци, до момента в който някакъв спусък не избута Шолц и Байдън оттатък границата.
Повече от година по-късно Берлин и Вашингтон не престават да следват същия метод, единствено че в този момент дебатът е концентриран върху ракетите с отдалечен обхват, които биха помогнали на Украйна да прекъсне съветските линии за доставки, а точно създадените в Съединени американски щати ракети ATACMS и немските крилати ракети Taurus, както и върху опцията за потребление на замразените активи на Русия - към 300 милиарда евро се държат в западни страни - в помощ на Украйна. До хипотетичната гибел на Навални по време на разходка в сибирския му затвор Шолц настояваше за изпращане на ракети Taurus, които съгласно немски публични лица стрелят прекомерно надалеч и прекомерно тъкмо и заради това покачват риска от директни офанзиви на съветска територия, което от своя страна може да провокира ответни дейности от страна на Москва против Германия.
Преждевременната гибел на Навални - той беше на 47 години и изглеждаше здрав - наподобява е трансформирала сметките. Медиите в Германия и Съединени американски щати към този момент оповестяват, че Байдън и Шолц се готвят да предадат на Украйна ракети Taurus и ATACMS. Подобни диспути се водят и във връзка с потреблението на замразени съветски активи в помощ на Украйна - сега те се бавят заради опълчването на Германия и Белгия, наред с други страни от Европейски Съюз - и във връзка с закупуването на муниции за Украйна от страни отвън блока, на което се опълчват Франция, Гърция и Кипър.
Във всеки случай се излагат комплицирани причини, с цел да се потвърди заплахата, сложността или невъзможността на даден вид, с цел да бъдат отхвърлени и забравени, когато нова провокация от страна на Русия " оправдае " спомагателната стъпка. " Това е моделът от първия ден ", споделя втори посланик от Европейски Съюз. " Това е " не ", след това " не, само че " и по-късно " да ", когато натискът стане прекомерно огромен. Не се е трансформирало доста. "
" Някои хора живеят с илюзията, че лимитираната поддръжка за Украйна е задоволителна, с цел да държи Русия на разстояние и че обстановката не съставлява действителна заплаха за Европейски Съюз ", сподели Виржиниус Синкевичус, еврокомисар от Литва. " Но аз мисля, че това е безусловно неправилно. Самата война, както като филантропична злополука, по този начин и като проблем на сигурността, е извънредно проблематична за Европейски Съюз ".
Не толкоз динамичен дует
Освен страха, дипломатите и специалистите показаха динамичността сред Шолц и Байдън като движеща мощ зад преобладаващата тактика на Запада за инкрементализъм и ръководство на ескалацията, а не за фокусиране върху стратегическите резултати, в връзките с Украйна. Въпреки разликата във възрастта от 16 години, и двамата мъже доближиха политическа зрялост по време на Студената война и нейните необятно публикувани страхове от нуклеарен армагедон. И двамата са надълбоко привързани към ръководения от Съединени американски щати интернационален ред и отбраната на Европа от страна на НАТО. И двамата са левичари, които инстинктивно се отнасят с съмнение към въоръжената интервенция, а от позиция на темперамента са склонни да заобикалят риска и не се усещат удобно от геополитическите игри, настояват специалисти и дипломати.
" Знаем, че Байдън постоянно е бил идеологически съперник на концепцията за намеса и война - вижте безредното му евакуиране от Афганистан ", сподели първият посланик. " В този случай той прави всичко допустимо, с цел да не се стигне до борба с Русия. Америка в миналото беше мощна в стратегическата двоякост. Но Байдън направи всичко допустимо да телеграфира авансово ходовете си по време на целия този спор. В този смисъл той е намерил общо с канцлера Шолц, който също е внимателен по природа ".
Бивш крайноляв деятел, който на млади години е пътувал до Москва и се е издигнал в редиците на Германската социалдемократическа партия, известна с историческите си благосклонности към Русия, Шолц не е естествено конфигуриран да бъде ястреб на Русия. " Той измина голям път, само че никой не знае доколко това завещание [на почитание към Русия] към момента е с него ".
Експертите акцентираха и основната роля на съветниците, а точно съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан и съветниците на Шолц - Шмидт и Йенс Пльотнер, консултант по външната политика, при образуването на метода на техните шефове. Дипломатите и специалистите, с които бяха извършени съвещания за тази публикация, разказват Съливан като " високоинтелигентен ", " без изчерпателен опит в региона на националната сигурност ", " в последна сметка насочен към кариерата " и " с малко незадоволителна прочувствена просветеност ". Шмидт получава оценка " неразлъчен от Шолц ", " доста внимателен ", " по принцип ужасяващ от Русия ", " не толкоз огромен специалист по външна политика, колкото си мисли ". Пльотнер на собствен ред е разказан като " супер непосредствен поддръжник ", " другарски надъхан към Русия ", " неубеден в описа, че нападението над Украйна е нахлуване над всички нас ".
" Заедно тези двамата [Съливан и Шмидт] конструираха концепцията, че Русия в последна сметка ще бъде приземена и обезкуражена ", споделя Хънтър Кристи. " Това може и да избегна нуклеарната война, само че ни вкара в клопката сред два неоптимални изхода: по-голяма война с Русия или раздробяване на Украйна, което би било потрес, оскърбление и проява на слабостта на Запада ".
Ролята на другите водачи за образуването на западната политика не е за подценяване. Украинските източници са склонни да дефинират Обединеното кралство, както при някогашния министър председател Борис Джонсън, по този начин и при сегашния министър председател Риши Сунак, като правилен съдружник, който е оказал помощ да се преодолее сдържаността на Запада във връзка с доставката на избрани оръжия. Те приписват на изпълняващия длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте заслугата за нарушаването на табуто върху доставката на западни изтребители, защото сега Нидерландия се приготвя да достави 24 самолета F-16 на Украйна по някое време по-късно тази година, съгласно нидерландското министерство на защитата. Скандинавските, балтийските, централно- и източноевропейските страни, а точно Полша, печелят високи оценки от украинските публични лица за дълбочината на уговорката си за успеха на Украйна - образец за това е неотдавнашното решение на Дания да изпрати цялата си артилерия в Киев.
Френският президент Еманюел Макрон, който неотдавна подписа съглашение за защита с Украйна, получава по-смесени оценки. Макар да е окуражителен за това, че се е отказал от настояването си за разговор с Путин и е изпратил ракети с огромен обхват SCALP, настоящето му гледище за " пазаруване на европейско " му отвори порти за обвинявания, че води " цинична " политика, ориентирана повече към възобновяване на европейската отбранителна промишленост, в сравнение с към подкрепяне на Украйна на бойното поле.
И въпреки всичко в най-общ смисъл интервюираните се съгласиха, че Шолц, Байдън и техните помощници са тези, които дефинират общото движение. Тяхната нерешителност, инкрементализъм и боязън от нуклеарна ескалация дефинираха западната тактика, ориентирана най-вече към отбранителни ограничения, ръководство на ескалацията и отбягване на нуклеарна борба, като триумфът на Украйна на бойното поле против Русия беше второстепенно основание. Само че не всички са съгласни, че това е " тактика ".
" Няма никаква тактика ", споделя трети европейски посланик. " Нещата просто се случват. По-късно е елементарно да се каже, че е имало тактика, че всичко това е било част от проект. Но това в никакъв случай не е било по този начин ". Четвърти посланик се съгласи с това. " Има лозунги - " Колкото е належащо ", " Русия не може да победи " и други сходни. Но какво в действителност значи всичко това? Това са неща, които хората споделят. Важното е какво вършат те ".
Дългосрочно
След като през първите месеци на 2023 година западните водачи пропиляха опцията да снабдят украинските сили с въздушна мощност - основен фактор за неуспеха на контраофанзивата - в този момент те виждат, че ръцете им са все по-обвързани от политиката: Президентските избори в Съединени американски щати и Доналд Тръмп, от една страна; изборите за Европейски парламент и възходът на десните сили, водени от унгарския министър-председател Виктор Орбан, от друга. Критиците предизвестяват, че опцията Западът да помогне на Украйна да обърне хода на събитията, в случай че към този момент не е затворена, то се затваря.
Антиукраинската група MAGA, ръководена от Тръмп, с ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Майк Джонсън като основен камшик и републикански сенатор Дж. Д. Ванс като основен дипломат (който не откри време да се срещне със Зеленски, до момента в който беше в Мюнхен), наподобява, че скоро няма да даде зелена светлина на идващия пакет за финансиране на Украйна. Очаква се десните сили в Европа - от партията на Марин Льо Пен във Франция през италианския Матео Салвини до холандския популист Герт Вилдерс и унгарския Орбан - да засилят въздействието си след изборите през юни, като допустима жертва са спомагателни наказания и пакети за помощ за Украйна.
И въпреки всичко към момента има време и кошницата с благоприятни условия надалеч не е празна. Както сочат отчетите за ATACMS и Taurus, западните водачи към момента са в положение да доставят на Украйна оръжия, които да трансформират разпоредбите на играта, в случай че тласъкът е задоволително мощен (в този случай публични лица настояват, че доставките могат да бъдат оправдани с изпращането на Путин на " сигнал за Навални " след гибелта на опозиционния лидер). Но доставките не са дефинитивна договорка, а други благоприятни условия - в това число конфискация на съветски активи, облагане с налози на западните компании, които не престават да работят в Русия, или усилване на глобите против режима на Путин - остават на масата, забележими за всички, само че неизползвани. Дори и след убийството на Навални не се стигна до " момента на Марио Драги ", който да алармира за решимостта да се направи " каквото е належащо ", с цел да се помогне на Украйна да победи, добави Техау.
" Виждаме, че глобите, за които се споразумяхме - [на 21 февруари] приехме следващия кръг - не са задоволителни ", добави Синкевичюс. " Затова би трябвало да поправяме метода си в международен мащаб. "
Сдържаността подсказва, че зад смелите изявления за подкрепяне на Украйна " колкото е належащо ", различен неизречен дневен ред може би диктува дейностите на Запада. Когато бяха помолени да опишат оптималния излаз за Украйна през идната година, няколко европейски дипломати заговориха за " стабилизиране " на спора. Запитани какво би означавало това, дипломатите обявиха, че това би означавало да се подтикне Киев към започване на договаряния с Путин за заледяване на спора и опазване на актуалните териториални придобивки в подмяна на западни " гаранции за сигурност " (като тези, подписани неотдавна с Франция, Нидерландия и Обединеното кралство) и път към участие в Европейски Съюз.
Изпълняващият длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте, който е считан за евентуален претендент за идващ общоприет секретар на НАТО, загатна за тази визия " ден по-късно " по време на изявление на Мюнхенската конференция по сигурността. Макар да съобщи, че единствено Киев може да стартира мирни договаряния с Москва, той добави: " Но когато това се случи, ще би трябвало да седнем и със Съединени американски щати, в границите на НАТО [и] групово с руснаците, с цел да приказваме за бъдещите договорености за сигурност сред нас и руснаците ".
Дипломатите признават, че сходни договаряния са се проваляли в предишното и могат да завоюват на Путин време, с цел да се приготви за идната си атака. Но алтернативата - внезапно увеличение на западната финансова и военна помощ през 2024 година, което би разрешило на Украйна да нанесе съдбоносен удар против съветския завоевател - се посреща с още по-голям песимизъм в европейските посолства.
Друг, неизречен аспект на западния метод е, че някои фракции се надяват скоро след хипотетичното заледяване на войната да се върнат към нормалните си връзки с Русия. Това може да изясни дълбоката въздържаност, точно в Германия, да се конфискуват замразените съветски активи и да се изправи пред риска Москва да отвърне на удара, като си върне активи на стойност стотици милиарди евро, които към момента се държат от европейски компании в Русия. Това съответствува и с репортаж в немския вестник Welt (подобно на POLITICO, член на Axel Springer), в който се твърди, че Шолц се е противопоставил на назначението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за идващ общоприет секретар на НАТО, защото тя е " прекомерно сериозна към Москва, което може да се трансформира в минус в дълготраен проект ".
В речта си на Мюнхенската конференция Шолц загатна по какъв начин Западът тихомълком предефинира военните си цели в Украйна. Вместо да каже " Украйна ще победи " или " Русия би трябвало да напусне Украйна ", немският канцлер твърди, че не би трябвало да се разрешава на Путин да диктува изискванията на мира в Украйна. " Няма да има диктуван мир. Украйна няма да одобри това, както и ние ", цитира " Ройтерс " Шолц.
" Това сигурно е по-меко от " Украйна не може да загуби ", споделя Техау. " По създание то значи да се затвърди статуквото ".
Западът не се е отказал от Украйна. Но преобладаващият му фокус върху ръководството на риска разкрива желанието за преустановяване на спора и подписване на договорка с Путин, по опция по-скоро рано, в сравнение с късно. Въпросът, който витае над спора, е дали този метод ще предотврати злополуката - или ще докара до нещо по-лошо.
Никълъс Винокур, POLITICO. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ